Северна Македония чества 24 май със собствена историческа интерпретация за Кирил и Методий
24 май е формален празник и в Северна Македония. Там също се отбелязва денят на светите братя Крил и Методий, като ден на славянските просветители. Това се дължи на изказвания в формалната македонска историография и политически изявления, съгласно които Кирил и Методий и техните възпитаници са част от обособена „ македонска “ историческа традиция.
Според български историци сходни изказвания не се поддържат от средновековните извори. По времето на светите братя Кирил и Методий през IX век не съществува македонска страна, нито обособена македонска национална еднаквост в актуалния смисъл. Самите братя са родени в Солун във Византийската империя, а тяхното дело получава действително развиване след приемането на учениците им в Първо българско царство от княз Борис I.
Именно в средновековна България пораждат Преславска книжовна школа и Охридска книжовна школа, където се развива старобългарската словесност. Учениците на Кирил и Методий, измежду които Климент Охридски и Наум Охридски, са определяни в редица исторически извори като свързани с българската страна и българската църковна традиция.
Според българската академична общественост опитите Охридската книжовна школа да бъде представяна като „ македонска “ в народен смисъл съставляват ретроспективно преместване на съвременна еднаквост върху Средновековието. Историци означават, че понятието „ македонска нация “ се образува епохи по-късно, главно през XX век в границите на югославската политика за създаване на обособена национална еднаквост във Вардарска Македония.
Въпреки неналичието на исторически извори, които да дефинират Кирил и Методий като „ македонци “, Северна Македония годишно изпраща публична делегация в Рим за честванията на 24 май. Тази година ръководителят на Народното събрание Африм Гаши управлява държавно-църковната делегация на страната.
Ватиканът стартира да приема обособени македонски делегации след оповестяването на независимостта на страната през 1991 година и установяването на дипломатически връзки със Светият трон през 90-те години. Преди това в честванията вземат участие представители на Югославия, до момента в който България има обособена лична държавна делегация.
Скопие употребява кирило-методиевото завещание като инструмент за създаване на народен роман, който влиза в несъгласие с историческите обстоятелства и средновековните извори.
Ватиканът обаче приема както българска, по този начин и македонска делегация, без да заема страна в историческия спор. Причината е дипломатическа, а не научна. Светият трон поддържа връзки със актуалните страни и позволява публични празнувания от всички страни, които почитат делото на светите братя. Това не съставлява самопризнание на съответна историческа интерпретация.
Българската делегация обичайно посещава Базиликата „ Сан Клементе “, където се намира гробът на Свети Кирил. Македонската страна също взе участие в церемониите, което съгласно анализатори е част от по-широката политика на Скопие за търсене на интернационална легитимация на личен исторически роман, жестоко присвоявайки си непознати достижения.
Според български историци сходни изказвания не се поддържат от средновековните извори. По времето на светите братя Кирил и Методий през IX век не съществува македонска страна, нито обособена македонска национална еднаквост в актуалния смисъл. Самите братя са родени в Солун във Византийската империя, а тяхното дело получава действително развиване след приемането на учениците им в Първо българско царство от княз Борис I.
Именно в средновековна България пораждат Преславска книжовна школа и Охридска книжовна школа, където се развива старобългарската словесност. Учениците на Кирил и Методий, измежду които Климент Охридски и Наум Охридски, са определяни в редица исторически извори като свързани с българската страна и българската църковна традиция.
Според българската академична общественост опитите Охридската книжовна школа да бъде представяна като „ македонска “ в народен смисъл съставляват ретроспективно преместване на съвременна еднаквост върху Средновековието. Историци означават, че понятието „ македонска нация “ се образува епохи по-късно, главно през XX век в границите на югославската политика за създаване на обособена национална еднаквост във Вардарска Македония.
Въпреки неналичието на исторически извори, които да дефинират Кирил и Методий като „ македонци “, Северна Македония годишно изпраща публична делегация в Рим за честванията на 24 май. Тази година ръководителят на Народното събрание Африм Гаши управлява държавно-църковната делегация на страната.
Ватиканът стартира да приема обособени македонски делегации след оповестяването на независимостта на страната през 1991 година и установяването на дипломатически връзки със Светият трон през 90-те години. Преди това в честванията вземат участие представители на Югославия, до момента в който България има обособена лична държавна делегация.
Скопие употребява кирило-методиевото завещание като инструмент за създаване на народен роман, който влиза в несъгласие с историческите обстоятелства и средновековните извори.
Ватиканът обаче приема както българска, по този начин и македонска делегация, без да заема страна в историческия спор. Причината е дипломатическа, а не научна. Светият трон поддържа връзки със актуалните страни и позволява публични празнувания от всички страни, които почитат делото на светите братя. Това не съставлява самопризнание на съответна историческа интерпретация.
Българската делегация обичайно посещава Базиликата „ Сан Клементе “, където се намира гробът на Свети Кирил. Македонската страна също взе участие в церемониите, което съгласно анализатори е част от по-широката политика на Скопие за търсене на интернационална легитимация на личен исторически роман, жестоко присвоявайки си непознати достижения.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ